1. БЪЛГАРСКО СРЕДНОВЕКОВИЕ (I - VII век) „Великото преселение на народите” и разпада-нето на Римската империя ознаменували края на Античността и раждането на средновеков-ната европейска цивилизация. Един от регио-ните, където драматичният сблъсък между стария свят и варварските племена се почувст-вал осезателно, бил Балканският п-в. В про-дължение на няколко столетия неговият облик коренно се променил в резултат на изключи-телни по своите последици етнически, социал-но-икономически и политически процеси. Важна роля в тях играли славяните и прабъл-гарите. ПРОИЗХОД И РАЗСЕЛВАНЕ НА СЛАВЯНИТЕ своите първоначални територии. Оформили се три племенни групи славяни: западна, нарече-на венеди, източна - анти и южна - под името славини. До края на V в. южните славяни заели терито-риите северно от р. Дунав (приблизително зе-мите на днешна Унгария, Румъния и част от Украйна). Те влезли в непосредствен контакт с римско-византийската цивилизация, която оказала значително влияние върху тяхното развитие. ПОМИНЪК И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ Първите опити да се отговори на въпроса от-къде произхождат славяните са направени през XII в.

Според средновековните летописци най-древ-ната тяхна територия са земите по долното те-чение на р. Дунав. Изхождайки от библейския разказ, те считали, че историята на славяните започвала с вавилонското стълпотворение, ко-ето разделило човечеството на 72 рода. Съвре-менната наука е установила, че славяните спа-дат към индоевропейската езикова и етническа общност. Независимо от различните теории за първоначалните им поселения безспорно тях-ната прародина е Европа. Чрез археологически и лингвистични проучвания е установено, че те са населявали обширна област, заключена между Карпатите, Балтийско море и реките Одер, Днестър и Днепър. Към началото на първото хилядолетие пр. Хр. се оформил общ праславянски език, който имал редица сходст-ва с езика на балти и германци - непосредстве-ни съседи на славяните. Сведения за някои от обитателите на посоче-ните земи се срещат в „История” на Херодот, като споменатите от него неври и будини веро-ятно са били славянски племена. По-сигурни писмени известия за славяните датират от I -II в. Римският историк Тацит ги назовава с об-щото име „венеди” и ги поставя в съседство с германците.
По време на „Великото преселение на народи-те” част от славяните започнали да напускат
Славяните водели уседнал начин на живот, който несъмнено дал отражение върху техния бит, общество и култура. Основният поминък от най-древни времена си оставало земеделие-то. Отглеждани били редица земеделски култу-ри - просо, лен, пшеница и др. В славянските некрополи освен зърнени храни са открити и много кости на животни, което показва и раз-витие на скотовъдството. Византийският писа-тел Псевдомаврикий съобщава, че славяните отглеждали много добитък, а Прокопий отбе-лязва, че антите принасяли в жертва на своите богове бикове.

но в общи линии не се отличавала от тази на другите варварски народи, появили се на исто-рическата сцена в прехода от Античност към Средновековие. Основната обществена едини-ца била родовата община, оглавявана от ста-рейшина. Няколко родови общини образували племето, което се управлявало от племенен вожд, наречен княз. Властта му била ограниче-на от общото събрание на племето - т. нар. вече, в което влизали всички мъже воини. Този начин на управление направил силно впечатле-ние на Прокопий Кесарийски, който подчерта-ва, че славяните не се управляват от един чо-век, а „живеят в демокрация” и затова винаги „общо разглеждат полезните и трудни работи”. А Псевдомаврикий, като има предвид визан-тийското самодържавие и строга централиза-ция, характеризира управлението на славяните като „анархия”. Несъмнен авторитет в славян-ското племе имал съветът на старейшините, който се превърнал в главен помощник на кня-за.

Намерените земеделски сечива, грънчарски изделия и оръжия свидетелстват и за развитие-то на редица занаяти като ковачеството, грън-чарството, дърводелството, тъкачеството и др. Първоначално керамиката била изработвана на ръка, което придавало на славянските съдо-ве груби и несъвършени форми. Впоследствие те възприели грънчарското колело, усъвър-шенствали и технологията за приготвяне и из-пичане на глината, което увеличило здравина-та на изработваните съдове. Славяните строели селищата си край реки, езе-ра и блата, най-често в естествени и трудно-проходими места. Основен тип бил землянката и полуземлянката, изградени от плет и глина, но постепенно започнал да си пробива път и каменният градеж. Славяните правели по ня-колко изхода на своите жилища, за да могат по-бързо да избягат в случай на вражеско на-падение. Социалната структура на славянското общестСлавянски земеделски оръдия на труда.

РЕЛИГИОЗНИ ВЯРВАНИЯ
Религиозните вярвания на славяните били тяс-но свързани с начина им на живот. Те обожес-твявали природните сили, от които зависело благополучието им. На върха на богатия бо-жествен пантеон на славяните стоял творецът на мълнията - бог Перун. Редом с него особено почитани били богът на стадата и подземния свят Волос, богът на плодородието Дажбог, бо-гът на огъня и занаятите Сварог, богинята на красотата, брака и любовта Лада и др. Славяните вярвали също така в съществуване-то на свръхестествени същества, надарени с човешки образ, които могли да влияят върху плодородието и съдбата на хората. Това били т. нар. вили, самодиви и русалки, обитаващи реки и непроходими гори. За да омилостивят боговете и осигурят за себе си здраве и успех във войните, славяните извършвали жертво-приношения. В своите светилища те поставяли различни каменни или дървени идоли, пред които се кланяли и пеели езически молитви. Бил разпространен и фетишизмът - преклоне-нието и вярата в чудодейната сила на свещени дървета, камъни и различни предмети. От най-древни времена сред славяните същес-твувал и култът към мъртвите. Основен погре-бален ритуал бил трупоизгарянето. Заедно с праха на мъртвия в гробовете оставяли и съдо-ве с храна и различни предмети, за да му слу-жат в отвъдния свят. Погребенията на славя-ните се придружавали с особени ритуали. Един от тях бил т. нар. тризна - своеобразно военно състезание. Над гроба на умрелия било устрой-вано и угощение (страва).