Първите европейци са се заселили в южната част на днешна Италия преди 1,7 милиона години. По-рано се смяташе, че най-древните обитатели на континента са живели на настоящата територия на Испания, но група учени от Рим, Торино, Флоренция и Ферара представиха ново изследване на голяма научна конференция в Лисабон. Сега историята за заселването на Европа в епохата на палеолита предстои да бъде пренаписана отново. Това заяви палеонтологът Кармело Петронио от римския университет Сапиенца, цитиран от агенция АНСА. Цялата новина… »

       

В мексиканския щат Идалго, близо до историческия център на древните толтеки Тула, са открити осем погребения от IX век пр. Хр., съобщи Серхио Камарена Вилясеньор, представител на Националния институт по антропология и история на щата, цитиран от Газета.ру.

Находката е направена от служители на пътни строежи, които са работили на строящ се участък от шосето Тула – Сан Маркос. Според археолозите, погребенията са на управляващи или на влиятелни личности в държавата на толтеките, за която досега се предполагаше, че е съществувала от VI век пр. Хр. до края на ХII век. Цялата новина… »

       

Учените излизат с нова версия за изчезването на гигантските влечуги, пише Green.Democrit.com

Учените излизат с нова версия за изчезването на динозаврите, по-защитена от всякога. Оказва се, че прочутият метеорит Чиксулуб (Chicxulub) не само не e единственият виновник за унищожаването на гигантските влечуги, но и най-малко е допринесъл за това.

Екип палеонтолози предполага, че всъщност няколко смъртоносни фактора са действали в добре организирана конспирация в края на периода Креда:

- първо масови вулканични изригвания в Индия добре нажежават обстановката,
- не закъсняват и климатичните промени със задушаваща пелена от парникови газове,
- после от космоса изневиделица идва големичък къс скала, който се забива в п-в Юкатан, Мексико,
- докато противникът още не се е осъзнал, следва серия от по-слаби метеоритни ъперкъти,
- но смъртоносният кинжал забива в стил “И ти ли, Бруте!” тайнствен метеорит, който удря не само далеч по-мощно от мексиканеца, но и на неизвестно ключово място…

Новата версия е разработена от международен екип палеонтолози. Според учените Чиксулуб вероятно е бил най-ранният и относително лек метеоритен удар от цяла серия бомбардировки откъм космоса.

Решаващ фактор обаче се оказва активното изригване на вулкани в Индия, продължило повече от 500 000 г.

Динозаврите вече са беряли душа, когато биват довършени

от далеч по-голям метеорит преди 65,5 млн. години. Именно този последен удар заличава от лицето на Земята 2/3 от всички останали видове.

Единствената следа от метеорита-убиец за момента е оставеният отпечатък в скалите по цялата планета и известен като слоя извънземен иридий.

“Самият Чиксулуб не би могъл да доведе до подобно масово унищожение. Той е само един от хилядите метеорити, ударили земната повърхност в този период”, съгласни са и от Националната научна фондация на САЩ, която финансира работата на екипа.

Палеонтолозите изследвали седиментните проби, взети от кратера му, от поречието на река Бразос в Тексас и от Североизточно Мексико. Те установили, че Чиксулуб е ударил цели 300 000 г. преди масовата гибел. Микроскопичните морски обитатели дори останали невредими.

Ето защо Келер смята, че гигантските вулканични изригвания в Декан, Индия, и последвалите климатични промени са по-силните и постоянно действали смъртоносни фактори, които подготвили решаващия удар от космоса.

В продължение на над милион години вулканите освобождавали

парникови газове в атмосферата и повишавали температурата на планетата. Когато ударил Чиксулуб океаните вече били по-топли с 3-4 градуса дори на дъното и с около 7-8 градуса на повърхността. Температурите скочили за някакви си 20 000 години и се задържали така за около 100 000 години.

Последвало връщане на нормалните нива. Но динозаврите
не се радвали дълго на захлаждането, защото почти веднага дошъл смъртоносният удар на чудовищния метеорит, за когото журналистите питат “А къде е кратерът му?”, а палеонтолозите отговарят като Келер “Де да знаех…”

На 24 октомви екипът ще представи доказателствата си във Филаделфия по време на годишната среща на Американското геологическо общество.

       

Плочата е намерена в мексиканския град Веракрус

Най- древната, досега известна на науката, писменост е била в употреба, според учените, преди от около 2900г. и е принадлежала на цивилизацията на Олмеките. Някои от символите дори могат да се срещнат върху още по- стари останки от керамични съдове. Намерената плоча тежи 12кг. и е с дебелина 12см. Поради гладката й и явно често заравнявана повърхност, учените съдят, че тя е служила многократно и е била древния еквивалент на съвременните бележници. Значенията на издълбаните по нея символи засега остават неразгадани. На брой те са общо 28 като някои от тях се повтарят повече от веднъж. Писмеността засега не може да бъде отнесена към по- късни азбуки, което най- вероятно показва краят на една цяла цивилизация със своя собствена писмена култура, притежавала правила за правопис, словоред и синтаксис, а най- вероятно и добре развита, цялостна граматика. Цивилизацията на Олмеките е процъфтявала между 1200г. и 400г. пр.н.е на територията на Южна Америка.

Източник: Hicomm.bg